сряда, 22 август 2007 г.
MADONNA-MY BABY'S SUPERMAMA
I know no matter what you love me,cause I'm in love with you.Every day when you look at Rock you see my face cause it came from you too.My Lola has Daddy's nose and no matter how hard you try to convince everyone(they are so easy to manipulate with although respect)you still know that her deep thoughts of character came from no other place but from me.You don't have to think about me all the time.You don't have to see it all.You can have someone pick the best of it and watch it on T.V.O.You can by a submarine and go to Clubs incognito!You can Tour the world without having to go trough borders(you can hire Gypsy Bordello)You can hire the Best Teams in the world!Have the best spying technology.Use people as experiments(lab.mice),send them expensive hookers,drugs,make them beg for things,you can go trough the yr wall's,or hang out on the yr rooftops.You can make all your fantasies come true.Be married to a Guy Ritchie(fictitious)for years,be celebrate for years,feed on sushi for years.This is great!Are you afraid?That if you let someone as strong as yourself be equal i will do something you wouldn't do?You know i never will go against God's will.No matter what.I will live a monastic life till the end of my day's rather to forget you.I know that God has something in mind when He allowed me to be close to you.Our Children mean Everything o me and you are my Universe forever.This is real as Real as the one that makes the sun come out.I know i am the Sun and i will never forget which Universe i belong to.I will never be blinded by any star if this is what you are afraid of.I know i have done lots of mistakes in the past(which i am grateful for)You have helped me to shine and Rule.You know all this,guess you wanted me to say it though.Here i am saying it:Baby you are so hot!I would never forget You in my bathroom(toilet:-)))I remember it as yesterday.After a wild kiss(which penetrated all my pores)madly squeezing you in my arms,thought i was going around my orbit for age's.Spun me around and knew you are MY Universe!The feeling of your strong for arms sent me home straight to Heaven.I never felt more alive and so in one with you.This is the moment i have been waiting for eternity.All that stuff i had to go trough just to be with you.Thank you Lord.The small amount of greenish washing detergent left on the bottom of a plastic bottle was just perfect for something to smear on your naked body.Never knew what the taste of it would be like.Didn't care if it's harmful for me( LOL)THE FEELING OF YOUR ..LOVE ...HMMm..MY mount is wattering..oh..its i didn't intent to publish this but there is nothing i feel uncomfortable with..we are just perfect.The flash of my toilet was broken.Hell,I'm not making this up!You tested me!You have been tested!You are Madonna.You are the Universe on which i(The Sun)make my rounds!You tested me and i have checked myself!There none in the world that make me feel like you(not to mention that i would not mistake your Puppy with none elses)So hurry Baby,come to Pappy and lets be together forever
четвъртък, 9 август 2007 г.
Автобиография
Казвам се Васил Войнов и съм роден на 27 януари 1970 г. в град Пловдив. Баща ми беше доктор по медицина, майка ми работеше в детска градина като домакин.
Скандалите у дома не спираха
В моето семейство скандалите между майка ми и баща ми никога не спираха. Те винаги завършваха по един и същи начин - баща ми се напиваше и някой път биеше майка ми, а тя бягаше след това. И така - много години, никой от тях двамата не знаеше как да се справи с проблема. Майка ми е от едно село до Пловдив и е израснала на село, нейният баща е много примитивен човек и същевременно много строг. Съмнява ме, че е имало случаи на домашно насилие. Баща ми има трима братя и една сестра. Той също е от село, идва в града, завършва медицина, работи в "Бърза помощ", после е хирург. Когато бях на 6-7 години, замина на работа в Либия за шест години, през това време ние го посетихме два пъти за 10 месеца. Това оказа голямо въздействие върху мен - възможността да видя друга култура, да науча повече за света, за различни религии. От там започнаха да ми викат "Либиеца". Майка ми и баща ми постоянно се караха за различни неща, а баща ми не знаеше как да се справя с тази ситуация и се обръщаше към алкохола. Спомням си, че в Либия имаше сух режим, но въпреки това той намираше начин да се напие, и проблемът оставаше неразрешен. От баща ми съм научил много неща. От ранно детство той ми е помагал да се доближа до Бога. Той винаги умееше да комуникира много добре с най-различни хора, знаеше няколко езика, турски, френски, английски, руски. Всеки път, когато видехме чужденец, той започваше да ме учи на френски език, после на английски, и винаги е бил много добре поставен сред хората. Ходехме на различни места и баща ми успяваше да влезе в атмосферата независимо от условията - много добър начин да общува, да каже точните думи, да се представи.
В училище бях лидер, крадях пари, за да спечеля приятели
Завършил съм основно образование, гимназия не можах, защото бях изгонен за неизвинени отсъствия. Смених доста училища преди да вляза в затвора на 19-годишна възраст. Доста често бях задържан в полицията за различни кражби, включително и за по-крайни прояви като нелегално продаване на цигари и валута. По време на моето израстване в училище бях лидер или винаги се опитвах да бъда такъв. Това водеше до големи разправии, до бой, постоянно трябваше да защитавам тази позиция, и някой път се налагаше да се бия срещу повече от един или няколко противника или целия клас. Когато се опитвах да докажа своето становище никога не съм се боял да изляза срещу всички. Имало е случаи, когато момчетата от класа са се съюзявали срещу мен и са ме причаквали отвън до училището. Винаги обаче съм успявал да се задържа като водач. Винаги съм бил различен, много по-различен от всички останали, и те го виждаха. От първи или втори клас започнах да пълнея и до шести клас вече бях доста пълен. Когато се върнах от Либия си спомнях доста добре, че бях отслабнал и имах дълга и руса коса, което тогава не беше разрешено. Всички ме гледаха като че бях извънземен. Винаги е имало завист към мен, но аз пък винаги съм бил отворен към всички, разделял съм почти всичко свое с моите приятели. Дори си спомнях, че в стремежа си да ги спечеля съм крадял пари от родителите ми за да ги черпя и да ходим на най-различни места, за да ги привлека по-близко до себе си. Знаех, че те ми завиждат и ме мразят, но все пак харчех всичките си пари за тях, за да ги накарам да ме заобичат по някакъв начин. Разбирах, че това не е възможно, и че повечето хора само гледат да те използват. Въпреки това никога не съм се отнасял лошо с тях и съм имал чувство на обич.
Обичах бокса
Започнах да се занимавам с различни спортове. Майка ми ме заведе на фехтовка и на джудо за кратко. Баща ми започна да ме води на плуване, където се задържах няколко месеца с прекъсване от около година. След това в шести клас се записах на бокс, прехвърлих се в спортна паралелка за две години, където много усилено тренирах по два пъти дневно. Ходехме на най-различни състезания, републикански първенства, лагери. Бях един от първите, които започнаха да се състезават с мъжкия състав още преди да навърша необходимите години. Спомням си, че имах много силни преживявания и този спорт продължава да ме влече. На шест години пък майка ми ме записа на цигулка при Гаро Балтаян. В Либия трябваше да се упражнявам на цигулка, а на мен не ми се свиреше толкова, и един ден в изблик на гняв и на бунт счупих инструмента - хвърлих я в стената. Изглежда, че стресът в моето семейство даваше своето отражение.
Продавах цигари, валута и дрехи от чужденците
Още от 15-16-годишна възраст започнах да излизам на улицата и да правя пари с покупко-продажба на валута и продаване на дрехи от чужденците. Между момчетата на моята възраст много се търсеха дрехи на различни западни дизайнерски фирми, които разбира се ги нямаше по магазините и затова се продаваха добре. Включително и обувки, като понякога съм гонил някой чужденец да му купя обувките, и той накрая ги е свалял от краката си заради цената, която му предлагах. След това съм ги препродавал на някой друг, той също, и така научих, че едни обувки всъщност могат да сменят собственика си около десет и повече пъти. Дори днес дрехи, които съм продавал преди години, скоро видях някои хора да ги носят. Всъщност те са известни бизнесмени в момента - собственици на големи предприятия и хотели, навремето ми бяха клиенти. След като излязох от затвора трябваше да служа войник за две години. Аз обаче бях решил, че не ми се ходи в казармата и търсех начин да я избегна. Такъв начин беше да напусна страната нелегално. За целта ми беше нужен международен паспорт. Купих си го от човек, който вече имаше такъв, а снимката сменихме. Аз бях всъщност един от първите българи, напуснали страната с такъв паспорт.
В чужбина - Австрия, Швейцария, Швеция, Холандия, Англия…
Първата държава, в която отидох, беше Австрия. Пристигнах с кола, не познавах никого, знаех, че имам леля някъде там. Когато се обадих на майка ми за нейния телефон, тя ми каза, че леля ми не искала да й звъня. Постъпих в бежански лагер и след като постоях известно време там бях преместен в пансион недалеч от Виена. Живях там около година като през това време, освен че получавах помощи от държавата, крадях от магазините всеки ден и това се беше превърнало в един вид спорт за мен. Всъщност това правеха почти всички мои познати там. Вечер по цяла нощ обикалях по заведения и дискотеки. През деня спях и крадях. Когато не можех повече да остана, тъй като имах проблеми с властите, заминах за Швейцария. Там също постъпих в политически лагер и станах бежанец. Продължих по същия начин, като за мой късмет нямах проблеми с властите - дали се крадеше по-лесно или късметът ми работеше. Изкарах около 6-7 месеца и за пръв път през живота си започнах работа - за един месец в бар за вина. След това заминах за Швеция, където имах приятелка, която тогава искаше да се ожени за мен, и чувствах, че трябва да отида да се видя с нея. Останах да живея в Стокхолм, където също продължавах да крада по магазините. Крадях най-различни неща - вещи, дрехи най-вече. Много се гордеех, че мога да открадна дреха на всеки дизайнер и се обличах много шик, с маркови дрехи и облекла. След около 6-7 месеца реших, че Швеция не е за мен, и повече не исках да оставам там. Трябваше да замина за Англия, за там бях чувал най-добри неща. Живях около четири месеца в Холандия в едно градче на брега на морето близо до Амстердам. Там също се опитах да живея по същия начин - единствения, който знам. За мое учудване не можеше да се краде толкова лесно, колкото на други места, и затова трябваше да карам по-скромничко. При първа възможност реших да замина за Англия. Качих се на ферибота с британски паспорт, без билет и без нито лев в джоба, като успях да мина през всички проверки и контрола на билетите. В Англия също поисках политическо убежище. Полицията обаче ме арестува и прекарах един месец в бежански лагер. След като излязох живях в Северен Лондон, където продължавах по същия начин. Освен социалните помощи измислих цял ред други далавери, които ми позволяваха да живея по-добре. Една от тях беше да събирам изхвърлените билетчета от метрото и да ги препродавам на по-ниска цена. Друг номер бяха кражбите по магазините.
Крада и работя като модел
Накрая реших да си потърся работа като модел. Изпратих си снимката на различни агенции и от една от тях ми се обадиха. Реших, че съм изкарал невероятен късмет. Отидох на кастинг и там разбрах, че това, за което съм кандидатствал, е всъщност място на стриптизьор. Предложиха ми работа, като казаха, че ще ми плащат доста добра сума, ако се събличам до прашка. Приех с голямо удоволствие, защото парите наистина ми трябваха. Така започнах и станах част от група "Дрийм бойс", която е английската версия на "Чипъндейлс" в САЩ. Започнахме да ходим на различни еротични шоута, където имаше много жени, които изпадаха в транс и хвърляха различни предмети по нас. Работих няколко месеца. През това време единият от собствениците на групата, който беше гей, започна да ми прави предложения, които аз трябваше да отхвърля. Това влоши нашите взаимоотношения и аз реших да напусна. Намерих си временна работа като охрана на заведение и живеех в един от най-елитните квартали на Лондон. Изкарвах си допълнителни доходи като крадях кредитни карти от хората, посещаваха фитнес салоните, където тренирах. Аз просто изваждах картата на някой, докато той беше в банята, и я подменях с някоя друга. Докато собственикът забележеше това аз излизах и отивах директно в най-скъпите модни магазини и си пазарувах дрехи, часовници, бижута, всичко, което исках да имам. Това много ми харесваше на мен, а също и факта, че придобивах идентичността на собственика, което за мен беше голям триумф. Това беше начин да изляза от себе си и да се превъплътя в някой друг. Ако човекът беше англичанин - трябваше да говоря без акцент, и това беше една роля, която аз трябваше да изпълня перфектно, защото ако не успеех - отивах в затвора. Това ми доставяше голямо удоволствие, както и всички преживявания, свързани с този опит. В крайна сметка отново попаднах в полицията. Това обаче не ме спря и продължих да живея по същия начин - тренирах и крадях кредитни карти. Така си докарвах много добри пари и този живот ме задоволяваше. Тогава се запознах с Катрин, която по-късно стана моя жена. Тя все още имаше съпруг в САЩ. Това не ме интересуваше, и цялата тази ситуация дори ми допадаше. Смятах, че е много забавна и си прекарвахме страхотно, посещавахме най-различни ресторанти, скъпи барове, и похарчихме огромни суми за шампанско, хайвер, всякакви вина и глезотии.
Влюбен съм в Катрин, ще се женим
Тогава сметнах, че съм влюбен в нея, и решихме да заминем на почивка, като фактът, че нямам документи не ми попречи да взема това решение. Сдобих се с паспорт в последния момент като просто го взех от джоба на един от трениращите във фитнеса, въпреки че снимката вътре изобщо не приличаше на мен. Искахме да заминем в Тайланд. Получих виза, но на самото летище, точно когато трябваше да излетим, бях разконспириран от служителката на граничния пункт и бях арестуван. При опита да ме върнат обратно в България измислих контраплан. Катрин трябваше да се качи заедно с мен в самолета и да носи резервен чужд паспорт. Когато слязох във Виена да сменя самолета използвах този шанс да се промъкна през граничния пункт с другия паспорт. За няколко седмици посетихме повечето европейски столици като Рим, Париж, Виена. След това се завърнахме в центъра на Лондон, където продължихме да живеем в престижния централен район SW1. Това продължи до момента, в който бях арестуван отново. Тогава разбрах, че Катрин е бременна. Реших, че трябва да запазим детето и да се оженим. Бях арестуран за опит за кражба на кредитна карта, а и престоят ми във Великобритания беше нелегален, и затова отидох отново зад решетките, докато властите решат какво да правят с мен.
Америка, Америка!
Все пак ме пуснаха на свобода. Тогава решихме да заминем за Калифорния, където Катрин има роднини, които можеха да ни помогнат. Междувременно се роди нашият син Себастиан. След пристигането ни в Калифорния, в Холивуд, нямах никаква представа с какво ще се занимавам. Продължих по стария си начин - да тренирам и да крада по магазините с откраднати кредитни карти. Този начин на живот продължи доста дълго време. Междувременно се опитах да си намеря работа. Започнах в един фитнес в Бевърли хилс, но трябваше да напусна, и така смених няколко работи - бях частен треньор, бях инструктор. През тези няколко години ми се родиха две близначки, и цялата ситуация започна да се влошава. Не бях способен да се задържа на постоянна работа и затова започнаха кавги в семейството. Започнах да излизам по-често, да ходя по нощни заведения. Бракът ми не вървеше добре.
Калифорния, Холивуд и филмовият бизнес
След време реших да опитам нещо ново и се записах с голямо желание на училище за филми, където преподаваха актьорско майсторство и филмография. Трябваше да уча диалози и да изпълнявам роли от различни сценарии. Това много ми хареса и реших да стана актьор. Същевременно някой ми каза, че първата стъпка е да бъда модел. Намерих си агенция - "Мак моделс". Трябваше да си намеря и агент в Холивуд, който се съгласи да ме представя. Започнах да ходя на кастинги за различни рекламни дейности. Трудно намирах работа като модел, но няколко пъти имах късмет. Предвид постоянните кавги вкъщи ми беше много трудно да отида на работа на следващия ден след като бях стоял буден и се бяхме карали цяла нощ. Все пак успях да науча доста неща за този бизнес. Срещнах се с различни филмови актьори като Крисчън Слейтър, Мадона, Камерън Диас, Антъни Хопкинс, станахме приятели с някои от тях и с много хора, които работеха във филмовия бизнес. Междувременно бях осиновен от известен продуцент, който ми помогна в трудни времена. Той се казва Харви Шварцман и реших да взема неговата фамилия. Имах възможността също така да тренирам с известни бодибилдъри и да разговарям с тях. Запознах се с една жена, която ми каза, че работи за Мадона и желае да ме покани вкъщи, защото тя искала да се запознае с мен. Не разбирах много точно защо с каква цел. По-късно научих, че Мадона си търси някой, който да стане баща на нейното дете. Имах възможност да се запозная с нея и реших, че нямам нищо против това да бъда донор и баща на нейните деца. Никога не е ставало въпрос за пари.
Аз съм анонимен алкохолик
Продължих да си живея по начина, по който бях свикнал - да ходя по най-големите купони, да пия, да крада. Няма магазин по Родео драйв, от който да не съм откраднал нещо. И това ми харесваше. Бях изгонен от театралното училище и от филмовата школа, защото моралът ми беше под всякаква критика. На почти всички места, където ходех, имах създадена много лоша репутация, и често бях попадал в затвора, единият път за отвличане с цел грабеж. След няколко такива прояви трябваше да започна да посещавам група за анонимни алкохолици, където за пръв път стигнах до заключението, че има някаква висша сила, която е по-голяма от мен и която аз трябва да потърся. Процесът на възстановяването ми беше много бавен и продълавах да изпадам в кризи и в подобни ситуации, познати от миналото. Известен период се държах примерно, после решавах, че мога да продължа да правя, каквото и преди. Това ме довеждаше обратно до началното ми състояние, което ме беше подтикнало да направя всички тези лоши неща. Междувременно ситуацията вкъщи се влоши и жена ми ме заплаши с развод. Не можех да си представя, че може да се наложи да изоставя децата си. Това ме накара да използвам всички възможни начини да сдържам нервите си - алкохол, легални и нелегални медикаменти, които можех да докопам, включително всички лекарства, изписвани с рецепта. Изпробвах ги, за да разбера, че всички тези неща не работят. Преди това обаче успях да започна работа като модел в една агенция, която ми осигуряваше сносни хонорари. Част от нея включваше промоции на козметика, пътувания до Лас Вегас, където имах възможност да правя това, което искам, без страх, че мога да бъда видян. Това беше и възможност да си намеря агент, който да започне да ме изпраща на различни кастинги за филми. Моето пиене обаче се влоши до такава степен, че единственото, което можех да правя, беше да стоя в някой мотел и да пия. Всичко стигна до такова положение, че бях неработоспособен и имах криминални прояви. Бях арестуван на магистралата за Лас Вегас в крадена кола и ме изпратиха в затвора, където имах възможност да преосмисля нещата. Реших, че съм готов да направя всичко възможно за да следвам правилното и да променя живота си.
САЩ или България?
След освобождаването ми трябваше да избера дали да остана в САЩ или да се завърна в България. Избрах да се завърна в България като нямах представа каква ще бъде ситуацията в страната. Завърнах се тук и ми беше наложена забрана на международните пътувания за две години. През това време не можах да си намеря никаква работа и живях в нищета. От време на време получавах обаждания. Трябваше ми известно време да преосмисля нещата тук през първите няколко месеца на депресия и отчаяние. Знаех, че съм влюбен в Мадона, но нямах сили да променя себе си. През това време започнах да посещавам най-различни църкви и да се моля на колене. Понякога съм ходил на десет места в един и същи ден.
Получих откровение от Бог за Неговата истина и истинската църква!
Накрая получих лично откровение от Бог, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинската църква, и че трябва да потърся мисионерите. Това и направих. После имах откровение, че Книгата на Мормон е живото слово на Бог, че Бог е основал истинската църква на земята, че трябва да променя себе си с помощта на Бог, че няма смисъл да правя нищо друго, освен това, което е волята на Бог. Научих много неща за Христовата любов, за милосърдието, смирението, как да служа на другите, как да бъда по-добър баща, по-отговорен, по-добър член на църквата. Много съм благодарен за всичко това. Знам, че това е истинската църква на Исус Христос и че Книгата на Мормон е истина!
Скандалите у дома не спираха
В моето семейство скандалите между майка ми и баща ми никога не спираха. Те винаги завършваха по един и същи начин - баща ми се напиваше и някой път биеше майка ми, а тя бягаше след това. И така - много години, никой от тях двамата не знаеше как да се справи с проблема. Майка ми е от едно село до Пловдив и е израснала на село, нейният баща е много примитивен човек и същевременно много строг. Съмнява ме, че е имало случаи на домашно насилие. Баща ми има трима братя и една сестра. Той също е от село, идва в града, завършва медицина, работи в "Бърза помощ", после е хирург. Когато бях на 6-7 години, замина на работа в Либия за шест години, през това време ние го посетихме два пъти за 10 месеца. Това оказа голямо въздействие върху мен - възможността да видя друга култура, да науча повече за света, за различни религии. От там започнаха да ми викат "Либиеца". Майка ми и баща ми постоянно се караха за различни неща, а баща ми не знаеше как да се справя с тази ситуация и се обръщаше към алкохола. Спомням си, че в Либия имаше сух режим, но въпреки това той намираше начин да се напие, и проблемът оставаше неразрешен. От баща ми съм научил много неща. От ранно детство той ми е помагал да се доближа до Бога. Той винаги умееше да комуникира много добре с най-различни хора, знаеше няколко езика, турски, френски, английски, руски. Всеки път, когато видехме чужденец, той започваше да ме учи на френски език, после на английски, и винаги е бил много добре поставен сред хората. Ходехме на различни места и баща ми успяваше да влезе в атмосферата независимо от условията - много добър начин да общува, да каже точните думи, да се представи.
В училище бях лидер, крадях пари, за да спечеля приятели
Завършил съм основно образование, гимназия не можах, защото бях изгонен за неизвинени отсъствия. Смених доста училища преди да вляза в затвора на 19-годишна възраст. Доста често бях задържан в полицията за различни кражби, включително и за по-крайни прояви като нелегално продаване на цигари и валута. По време на моето израстване в училище бях лидер или винаги се опитвах да бъда такъв. Това водеше до големи разправии, до бой, постоянно трябваше да защитавам тази позиция, и някой път се налагаше да се бия срещу повече от един или няколко противника или целия клас. Когато се опитвах да докажа своето становище никога не съм се боял да изляза срещу всички. Имало е случаи, когато момчетата от класа са се съюзявали срещу мен и са ме причаквали отвън до училището. Винаги обаче съм успявал да се задържа като водач. Винаги съм бил различен, много по-различен от всички останали, и те го виждаха. От първи или втори клас започнах да пълнея и до шести клас вече бях доста пълен. Когато се върнах от Либия си спомнях доста добре, че бях отслабнал и имах дълга и руса коса, което тогава не беше разрешено. Всички ме гледаха като че бях извънземен. Винаги е имало завист към мен, но аз пък винаги съм бил отворен към всички, разделял съм почти всичко свое с моите приятели. Дори си спомнях, че в стремежа си да ги спечеля съм крадял пари от родителите ми за да ги черпя и да ходим на най-различни места, за да ги привлека по-близко до себе си. Знаех, че те ми завиждат и ме мразят, но все пак харчех всичките си пари за тях, за да ги накарам да ме заобичат по някакъв начин. Разбирах, че това не е възможно, и че повечето хора само гледат да те използват. Въпреки това никога не съм се отнасял лошо с тях и съм имал чувство на обич.
Обичах бокса
Започнах да се занимавам с различни спортове. Майка ми ме заведе на фехтовка и на джудо за кратко. Баща ми започна да ме води на плуване, където се задържах няколко месеца с прекъсване от около година. След това в шести клас се записах на бокс, прехвърлих се в спортна паралелка за две години, където много усилено тренирах по два пъти дневно. Ходехме на най-различни състезания, републикански първенства, лагери. Бях един от първите, които започнаха да се състезават с мъжкия състав още преди да навърша необходимите години. Спомням си, че имах много силни преживявания и този спорт продължава да ме влече. На шест години пък майка ми ме записа на цигулка при Гаро Балтаян. В Либия трябваше да се упражнявам на цигулка, а на мен не ми се свиреше толкова, и един ден в изблик на гняв и на бунт счупих инструмента - хвърлих я в стената. Изглежда, че стресът в моето семейство даваше своето отражение.
Продавах цигари, валута и дрехи от чужденците
Още от 15-16-годишна възраст започнах да излизам на улицата и да правя пари с покупко-продажба на валута и продаване на дрехи от чужденците. Между момчетата на моята възраст много се търсеха дрехи на различни западни дизайнерски фирми, които разбира се ги нямаше по магазините и затова се продаваха добре. Включително и обувки, като понякога съм гонил някой чужденец да му купя обувките, и той накрая ги е свалял от краката си заради цената, която му предлагах. След това съм ги препродавал на някой друг, той също, и така научих, че едни обувки всъщност могат да сменят собственика си около десет и повече пъти. Дори днес дрехи, които съм продавал преди години, скоро видях някои хора да ги носят. Всъщност те са известни бизнесмени в момента - собственици на големи предприятия и хотели, навремето ми бяха клиенти. След като излязох от затвора трябваше да служа войник за две години. Аз обаче бях решил, че не ми се ходи в казармата и търсех начин да я избегна. Такъв начин беше да напусна страната нелегално. За целта ми беше нужен международен паспорт. Купих си го от човек, който вече имаше такъв, а снимката сменихме. Аз бях всъщност един от първите българи, напуснали страната с такъв паспорт.
В чужбина - Австрия, Швейцария, Швеция, Холандия, Англия…
Първата държава, в която отидох, беше Австрия. Пристигнах с кола, не познавах никого, знаех, че имам леля някъде там. Когато се обадих на майка ми за нейния телефон, тя ми каза, че леля ми не искала да й звъня. Постъпих в бежански лагер и след като постоях известно време там бях преместен в пансион недалеч от Виена. Живях там около година като през това време, освен че получавах помощи от държавата, крадях от магазините всеки ден и това се беше превърнало в един вид спорт за мен. Всъщност това правеха почти всички мои познати там. Вечер по цяла нощ обикалях по заведения и дискотеки. През деня спях и крадях. Когато не можех повече да остана, тъй като имах проблеми с властите, заминах за Швейцария. Там също постъпих в политически лагер и станах бежанец. Продължих по същия начин, като за мой късмет нямах проблеми с властите - дали се крадеше по-лесно или късметът ми работеше. Изкарах около 6-7 месеца и за пръв път през живота си започнах работа - за един месец в бар за вина. След това заминах за Швеция, където имах приятелка, която тогава искаше да се ожени за мен, и чувствах, че трябва да отида да се видя с нея. Останах да живея в Стокхолм, където също продължавах да крада по магазините. Крадях най-различни неща - вещи, дрехи най-вече. Много се гордеех, че мога да открадна дреха на всеки дизайнер и се обличах много шик, с маркови дрехи и облекла. След около 6-7 месеца реших, че Швеция не е за мен, и повече не исках да оставам там. Трябваше да замина за Англия, за там бях чувал най-добри неща. Живях около четири месеца в Холандия в едно градче на брега на морето близо до Амстердам. Там също се опитах да живея по същия начин - единствения, който знам. За мое учудване не можеше да се краде толкова лесно, колкото на други места, и затова трябваше да карам по-скромничко. При първа възможност реших да замина за Англия. Качих се на ферибота с британски паспорт, без билет и без нито лев в джоба, като успях да мина през всички проверки и контрола на билетите. В Англия също поисках политическо убежище. Полицията обаче ме арестува и прекарах един месец в бежански лагер. След като излязох живях в Северен Лондон, където продължавах по същия начин. Освен социалните помощи измислих цял ред други далавери, които ми позволяваха да живея по-добре. Една от тях беше да събирам изхвърлените билетчета от метрото и да ги препродавам на по-ниска цена. Друг номер бяха кражбите по магазините.
Крада и работя като модел
Накрая реших да си потърся работа като модел. Изпратих си снимката на различни агенции и от една от тях ми се обадиха. Реших, че съм изкарал невероятен късмет. Отидох на кастинг и там разбрах, че това, за което съм кандидатствал, е всъщност място на стриптизьор. Предложиха ми работа, като казаха, че ще ми плащат доста добра сума, ако се събличам до прашка. Приех с голямо удоволствие, защото парите наистина ми трябваха. Така започнах и станах част от група "Дрийм бойс", която е английската версия на "Чипъндейлс" в САЩ. Започнахме да ходим на различни еротични шоута, където имаше много жени, които изпадаха в транс и хвърляха различни предмети по нас. Работих няколко месеца. През това време единият от собствениците на групата, който беше гей, започна да ми прави предложения, които аз трябваше да отхвърля. Това влоши нашите взаимоотношения и аз реших да напусна. Намерих си временна работа като охрана на заведение и живеех в един от най-елитните квартали на Лондон. Изкарвах си допълнителни доходи като крадях кредитни карти от хората, посещаваха фитнес салоните, където тренирах. Аз просто изваждах картата на някой, докато той беше в банята, и я подменях с някоя друга. Докато собственикът забележеше това аз излизах и отивах директно в най-скъпите модни магазини и си пазарувах дрехи, часовници, бижута, всичко, което исках да имам. Това много ми харесваше на мен, а също и факта, че придобивах идентичността на собственика, което за мен беше голям триумф. Това беше начин да изляза от себе си и да се превъплътя в някой друг. Ако човекът беше англичанин - трябваше да говоря без акцент, и това беше една роля, която аз трябваше да изпълня перфектно, защото ако не успеех - отивах в затвора. Това ми доставяше голямо удоволствие, както и всички преживявания, свързани с този опит. В крайна сметка отново попаднах в полицията. Това обаче не ме спря и продължих да живея по същия начин - тренирах и крадях кредитни карти. Така си докарвах много добри пари и този живот ме задоволяваше. Тогава се запознах с Катрин, която по-късно стана моя жена. Тя все още имаше съпруг в САЩ. Това не ме интересуваше, и цялата тази ситуация дори ми допадаше. Смятах, че е много забавна и си прекарвахме страхотно, посещавахме най-различни ресторанти, скъпи барове, и похарчихме огромни суми за шампанско, хайвер, всякакви вина и глезотии.
Влюбен съм в Катрин, ще се женим
Тогава сметнах, че съм влюбен в нея, и решихме да заминем на почивка, като фактът, че нямам документи не ми попречи да взема това решение. Сдобих се с паспорт в последния момент като просто го взех от джоба на един от трениращите във фитнеса, въпреки че снимката вътре изобщо не приличаше на мен. Искахме да заминем в Тайланд. Получих виза, но на самото летище, точно когато трябваше да излетим, бях разконспириран от служителката на граничния пункт и бях арестуван. При опита да ме върнат обратно в България измислих контраплан. Катрин трябваше да се качи заедно с мен в самолета и да носи резервен чужд паспорт. Когато слязох във Виена да сменя самолета използвах този шанс да се промъкна през граничния пункт с другия паспорт. За няколко седмици посетихме повечето европейски столици като Рим, Париж, Виена. След това се завърнахме в центъра на Лондон, където продължихме да живеем в престижния централен район SW1. Това продължи до момента, в който бях арестуван отново. Тогава разбрах, че Катрин е бременна. Реших, че трябва да запазим детето и да се оженим. Бях арестуран за опит за кражба на кредитна карта, а и престоят ми във Великобритания беше нелегален, и затова отидох отново зад решетките, докато властите решат какво да правят с мен.
Америка, Америка!
Все пак ме пуснаха на свобода. Тогава решихме да заминем за Калифорния, където Катрин има роднини, които можеха да ни помогнат. Междувременно се роди нашият син Себастиан. След пристигането ни в Калифорния, в Холивуд, нямах никаква представа с какво ще се занимавам. Продължих по стария си начин - да тренирам и да крада по магазините с откраднати кредитни карти. Този начин на живот продължи доста дълго време. Междувременно се опитах да си намеря работа. Започнах в един фитнес в Бевърли хилс, но трябваше да напусна, и така смених няколко работи - бях частен треньор, бях инструктор. През тези няколко години ми се родиха две близначки, и цялата ситуация започна да се влошава. Не бях способен да се задържа на постоянна работа и затова започнаха кавги в семейството. Започнах да излизам по-често, да ходя по нощни заведения. Бракът ми не вървеше добре.
Калифорния, Холивуд и филмовият бизнес
След време реших да опитам нещо ново и се записах с голямо желание на училище за филми, където преподаваха актьорско майсторство и филмография. Трябваше да уча диалози и да изпълнявам роли от различни сценарии. Това много ми хареса и реших да стана актьор. Същевременно някой ми каза, че първата стъпка е да бъда модел. Намерих си агенция - "Мак моделс". Трябваше да си намеря и агент в Холивуд, който се съгласи да ме представя. Започнах да ходя на кастинги за различни рекламни дейности. Трудно намирах работа като модел, но няколко пъти имах късмет. Предвид постоянните кавги вкъщи ми беше много трудно да отида на работа на следващия ден след като бях стоял буден и се бяхме карали цяла нощ. Все пак успях да науча доста неща за този бизнес. Срещнах се с различни филмови актьори като Крисчън Слейтър, Мадона, Камерън Диас, Антъни Хопкинс, станахме приятели с някои от тях и с много хора, които работеха във филмовия бизнес. Междувременно бях осиновен от известен продуцент, който ми помогна в трудни времена. Той се казва Харви Шварцман и реших да взема неговата фамилия. Имах възможността също така да тренирам с известни бодибилдъри и да разговарям с тях. Запознах се с една жена, която ми каза, че работи за Мадона и желае да ме покани вкъщи, защото тя искала да се запознае с мен. Не разбирах много точно защо с каква цел. По-късно научих, че Мадона си търси някой, който да стане баща на нейното дете. Имах възможност да се запозная с нея и реших, че нямам нищо против това да бъда донор и баща на нейните деца. Никога не е ставало въпрос за пари.
Аз съм анонимен алкохолик
Продължих да си живея по начина, по който бях свикнал - да ходя по най-големите купони, да пия, да крада. Няма магазин по Родео драйв, от който да не съм откраднал нещо. И това ми харесваше. Бях изгонен от театралното училище и от филмовата школа, защото моралът ми беше под всякаква критика. На почти всички места, където ходех, имах създадена много лоша репутация, и често бях попадал в затвора, единият път за отвличане с цел грабеж. След няколко такива прояви трябваше да започна да посещавам група за анонимни алкохолици, където за пръв път стигнах до заключението, че има някаква висша сила, която е по-голяма от мен и която аз трябва да потърся. Процесът на възстановяването ми беше много бавен и продълавах да изпадам в кризи и в подобни ситуации, познати от миналото. Известен период се държах примерно, после решавах, че мога да продължа да правя, каквото и преди. Това ме довеждаше обратно до началното ми състояние, което ме беше подтикнало да направя всички тези лоши неща. Междувременно ситуацията вкъщи се влоши и жена ми ме заплаши с развод. Не можех да си представя, че може да се наложи да изоставя децата си. Това ме накара да използвам всички възможни начини да сдържам нервите си - алкохол, легални и нелегални медикаменти, които можех да докопам, включително всички лекарства, изписвани с рецепта. Изпробвах ги, за да разбера, че всички тези неща не работят. Преди това обаче успях да започна работа като модел в една агенция, която ми осигуряваше сносни хонорари. Част от нея включваше промоции на козметика, пътувания до Лас Вегас, където имах възможност да правя това, което искам, без страх, че мога да бъда видян. Това беше и възможност да си намеря агент, който да започне да ме изпраща на различни кастинги за филми. Моето пиене обаче се влоши до такава степен, че единственото, което можех да правя, беше да стоя в някой мотел и да пия. Всичко стигна до такова положение, че бях неработоспособен и имах криминални прояви. Бях арестуван на магистралата за Лас Вегас в крадена кола и ме изпратиха в затвора, където имах възможност да преосмисля нещата. Реших, че съм готов да направя всичко възможно за да следвам правилното и да променя живота си.
САЩ или България?
След освобождаването ми трябваше да избера дали да остана в САЩ или да се завърна в България. Избрах да се завърна в България като нямах представа каква ще бъде ситуацията в страната. Завърнах се тук и ми беше наложена забрана на международните пътувания за две години. През това време не можах да си намеря никаква работа и живях в нищета. От време на време получавах обаждания. Трябваше ми известно време да преосмисля нещата тук през първите няколко месеца на депресия и отчаяние. Знаех, че съм влюбен в Мадона, но нямах сили да променя себе си. През това време започнах да посещавам най-различни църкви и да се моля на колене. Понякога съм ходил на десет места в един и същи ден.
Получих откровение от Бог за Неговата истина и истинската църква!
Накрая получих лично откровение от Бог, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинската църква, и че трябва да потърся мисионерите. Това и направих. После имах откровение, че Книгата на Мормон е живото слово на Бог, че Бог е основал истинската църква на земята, че трябва да променя себе си с помощта на Бог, че няма смисъл да правя нищо друго, освен това, което е волята на Бог. Научих много неща за Христовата любов, за милосърдието, смирението, как да служа на другите, как да бъда по-добър баща, по-отговорен, по-добър член на църквата. Много съм благодарен за всичко това. Знам, че това е истинската църква на Исус Христос и че Книгата на Мормон е истина!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
